Днес с Божия помощ започваме Т р и о д а. Триодът е богослужебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и Фарисея до Великата събота включително (Постен триод) и от Възкресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод или наречен още Пентикостар). Думата "триод" е гръцка и означава "трипеснец", защото съдържа канони на утрената, съставени обикновено от три песни.
(Думата "канон" е също гръцка. На български значи "правило". Богослужебният канон е особен род песнено творчество. В него се излага историята на празника или животът на празнувания светец, или се прославя Бог и Майката Божия. Канонът обикновено се състои от девет песни, а всяка песен - от по няколко стиха. Началните букви на всеки стих често образуват някакъв акростих, изразяващ известна мисъл или славословие. Всяка песен започва с т. нар. ирмос - стих, в който е дадена основната тема на песента. Темите и мотивите са взети от известни библейски песни. Обикновено втората песен, носеща покаен характер, се изпуща; изпълнява се само през време на Великия пост и то само в канони с покаен характер. - бел. превод.)
Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Началото на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната седмица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от седмицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-известни от тях са двамата песнописци преподобни Т е о д о р (+826) и Й о с и ф (+830) С т у д и т и.
Трипеснеците са дадени обикновено на утрената. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песни, във вторник - втора, осма и девета, в сряда - трета, осма и девета, в четвъртък - четвърта, осма и девета, в петък - пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец - шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).
Постният триод, който започва днес, съдържа следните по-главни идеи: Божия промисъл за света и човека - създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Господа Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.
В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздишките и сърдечните съкрушения на двъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци. Това е истинска антология на православното песнено творчество, явило се през течение на миналите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.
Великият пост, наречен още Четиридесетница, е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: "Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!" (Из първата стихира на стиховните на вечернята в неделя Сиропусна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята на небето.
(Нарича се така, защото обхваща 40 дни. В това число не се смятат дните на Великата (Страстна) седмица. - бел. превод.)
Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопусна (на Страшния съд).
В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни азмишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10-14), която се чете на св. Литургия.
А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:
Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от г о р д о с т, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява - с м и р е н и е т о. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фарисея.
В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каещ се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: "Боже, бъди милостив към мене грешния!" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан отколкото фарисея. "Понеже, заключава Христос, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).
Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, оми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: "Пример ви дадох" (Иоана 13:15); "поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).
Триодът започва с увещателната песен: "Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: "Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на "Господи, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: "Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота...!", "Богородице, насочи ме по пътеките на спасението...!" и "Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз - окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".
И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!
Към съдържанието на "Синаксар"
